петък, 2 юли 2010 г.

Великото изкуство

Дърт Пън кротко дремеше, върху една купа слама. Спокойната му следобедна медитация бе нарушавана единствено от мухите, които кацаха върху големия му, морав нос.
- Велики Учителю, - гласът на На Хал Че наруши идилията във Вселената. - Велики Учителю, самият Непобедим Майстор на Меча Муш Муш е тук. Няма да повярвате, но вероятно ще покаже своето изкуство довечера.
- Кой? Къде? - изрече Дърт Пън, заобиколен от рояк любопитни винарки.
- Муш Муш. Тук.
- А, а, а, а ...

Лявото око на Великия Мъдрец се присви, което накара На Хал Че да направи крачка назад.

- И къде е отседнал този нехранимайко?
- В кръчмата на Вон.
- А, а, а, а ...

Двете очи на стареца се присвиха, а малкия пакостник направи още една крачка.

- Та на коя маса казваш, че е седнал този Мушморок?
- На масата в дъното, където сядате двамата с Кух Че Реп.
- А, а, а, а ...

Последните звуци прозвучаха като рев на разярена пума, каквато никой, никога не беше виждал по тези географски ширини. Дърт Пън се изправи с невиждана пъргавина и хукна с всички сили към селската кръчма. Макар На Хал Че да се славеше като ненадминат специалист по прибиране на плодове от чужди градини, което изискваше развитие на съответни способности, с мъка успяваше да догони стареца.

Пред кръчмата цареше оживление. Учениците на Непобедимия Муш Муш стояха пред входа изправени като бронзови статуи и се опитваха да изглеждат страшни. Млади девойки ги обикаляха свели погледи и се хихикаха загадъчно. Старци спореха за нещо, а децата ги гледаха с широко отворени очи и подръпваха смелите бойци за пешовете.
Без ни най-малко да се впечатли от тази страховита гледка Дърт Пън влетя в кръчмата като разбута стената от безстрашни войни. Водено от безмерното си любопитство На Хал Че влетя след него, без да се замисля за последствията.
Стария Вон се беше скрил зад тезгяха и не смееше да надигне глава. Муш Муш стоеше в ъгъла вперил поглед във вратата. Пред него имаше паница супа заобиколена от група мухи, които преглъщаха гладно. Без да поиска разрешение Дърт Пън се стовари върху пейката от другата страна на масата и впи изгарящ поглед в очите на Великия Боец.
Муш Муш взе пръчиците за хранене и с каменно изражение на лицето той хвана една от мухите, които щъкаха безцелно по мръсните дъски на масата. С движение невидимо за окото той я пусна за миг, като в следващият успя да откъсне двете й крилца. Осакатеното насекомо тупна със злобно жужене на пода.
Лицето на Дърт Пън премина през последователност от метаморфози. Първо почервеня, после позеленя, а след това доби мъртвешко бяло изражение. На Хал Че инстинктивно потърка врата си.
В следващият момент Великият Мъдрец хвана една муха, с пръчиците, които Муш Муш предизвикателно беше оставил пред него. Внимателно допря мухата до повърхността на супата. Нещастната гадинка, определено реши, че това е нещо като предсмъртна вечеря и шумно засърба. След като очите и добиха мазно изражение от изяденото Дърт Пън внимателно я върна на масата.
Това, което последва остана пълна загадка за Ха Хал Че.
Муш Муш скочи като попарен от мястото си. Стовари се в нозете на Великия Учител и започна толкова усърдно да удря челото си в каменният под, че направи лека вдлъбнатина. Дърт Пън се усмихна благо и поръча най-голямата кана вино, която имаше Вон, за да накваси гърлото си пресъхнало от толкова много думи.

Вечерта нямаше демонстрация на бойни умения (което много натъжи селските момчета), но Дърт Пън направи такива фокуси, че те говориха за това цял месец. Муш Муш танцува с всички девойки от селото, което остави във всяка една от тях спомен за цяла година, а малкото На Хал Че не мигна цяла нощ не защото двама мъже пееха неприлично високо в кръчмата "Край реката се разхожда момче с дупе като праскова", а защото бе изгаряно от любопитство.

Когато слънцето изгря малчугана се запъти към мястото за сутрешни занимания на Кух Че Реп, известно в Поднебесната като баничарницата на Хо. Всички знаеха, че мъдрият мъж обичаше да похапва там топли банички със скакалци.

- Учителю, разтълкувайте ми това, което се случи. - помоли малкият палавник, след което разказа всичко за събитията от изминалия ден.
- Нищо особено. Дърт Пън е провел поредния си урок. Муш Муш е наранил живо същество за да демонстрира уменията си, а нашият общ приятел просто го е нахранил. Искаш ли баничка?


1 коментар: