Тримата майстори

Трети ден подред На Хал Че излизаше на площада Нагорно Нанадолнище и ревеше с цяло гърло:

- Няма по-велик от учителя Дърт Пън. Няма по мъдър от него.

Както и всичко друго в Поднебесната този зловреден слух бързо достигна до всички нейни краища. Мнозина бяха подразнени от подобно безочливо твърдение. В най-голяма степен това се отнасяше за тримата велики майстори Юмрук Като Скала, Железния Крак и Черната Лисица. През една тъмна нощ тримата решиха да сложат край на това безобразие.

Първи пристигна в селото Юмрук Като Скала. Без да му мисли много се отправи направо към селската кръчма, където беше най-вероятно да намери Пън.
Кръчмата беше празна. Зад една от масите стоеше хилаво старче. Устата му бе отворена и от нея течеше слюнка. Пред него на масата имаше изящна кана за вино. Старчето погледна новодошлия с широкоотворени очи, посочи каната с вино, посочи и гърлото си, примлясна и изрече:

- Грхххххххх …

- Какво искаш бе, Пенсийо. – заплашително изрева Великият боец и жадно впери поглед в каната. По онова време в Империята никой не беше и чувал за пенсиониране.

Старецът също се вторачи в каната, примлясна още веднъж, премига два пъти с очи, посочи я отново и отново посочи гърлото си. В погледа му се четеше жажда.

- Как ли не. – изрече ехидно Юмрук Като Скала и изпи съдържанието на каната на един дъх.

В следващият момент от кръчмата се чу рев, от който кокошките престанаха да снасят яйца повече от месец. Куцият Хо, влетя през вратата за да провери дали Великият глиган Му не е слязъл от небето в кухнята му.

- Какво се случи? – запита уплашен кръчмаря.

- Нищо особено. Един младеж изпи лекарството за уши на Глухата Ха. – каза Дърт Пън, като премига невинно.

- Велики Ли … – едва успя да промълви Хо.

- Ти откога си даоист? И какво толкова се е случило? Да не го е прибрал при себе си? Даоисткият ад е забележетелно място. Мисля, че там му е мястото.

- Шинтоист съм. А ти защо не му каза?

- Бях се задавил с рибя кост. – отвърна Премъдрият и въздъхна тежко.

Куцият Хо никога не беше виждал Пън да яде риба. На масата пред него се търкаляше само празната кана.

- Пън, помниш ли онези две връзки медни монети, които ми дължиш?

- Да, но споменът е неприятен.

- Забрави за тях. Приеми, че съм те почерпил.

- И за какво? – недоверчиво попита старчето.

- Братовчетка ми роди близнаци.

Дърт Пън се замисли. Доколкото си спомняше същата братовчедка имаше трима внуци, които гонеха момите.

* * *

Втори в Надолно Нанагорнище се появи Железният Крак. Той беше мъдър и винаги избираше най-добрия път за да осъществи набелязаната цел. Дърт Пън копаеше в някаква градинка. Край камената ограда някакъв идиот беше изсипал камари прясна, оборска тор. Имаше само една малка пътечка. Железния Крак прецени, че момента е подходящ да извие врата на дъртото копеле. Засили се и ….

В селото се чу рев от който две котки пометнаха.

Малко по-късно Дърт Пън влезе в кръчмата.

- Пън, май чух някакъв шум от твоята градинка. – тихо изрече Куция Хо, като се опита да скрие треперещите си ръце.

- А, да. Нали си спомняш как преди няколко дни някой прошепна на Алчния Вен, че до оградата в моята градина има заровено съкровище.

- Да. И той изкопа десет стъпки дупка за една нощ.

- Така е. И си забрави търнокопа на дъното. – кротко добави Премъдрия.

- Е, и?

- Някакъв младеж случайно падна в нея. – изрече Пън, като невинно сведе очи.

- Велики Буда.

- Ти си конфуцианец.

- Така е, но защо ти бяха тези две каруци тор?

- Ще садя картофи.

- Пън, ние още не сме открили Америка.

- Забравих. От склерозата ще да е.

- Искаш ли да те почерпя една голяма кана хубаво вино? – плахо запита Хо.

- Две?! Ама какъв е поводът.

- Деверът ми от Кантон се ожени.

Дърт Пън се замисли. Миналото лято Куция Хо отсъства три дни. Беше на погребение на девера си.

* * *

Черната Лисица бе дете на сенките. Мракът беше неговата среда, а за стореното от него се носеха легенди в най-зловещите квартали на Столицата. Цяла седмица той внимателно наблюдава какво прави проклетият старец. През една тъмна нощ се доближи до колибата на Премъдрия със съвсем сериозните намерения да му пререже гърлото. За негово учудване всички прозорци без един бяха заковани с дъски. За Лисицата не бе проблем да се промъкне тихо през него. Направи три стъпки и ... 

Среднощната тишина на селото бе нарушена от вик, от който млякото във виметата на кравите се прокисна.

На другата сутрин Дърт Пък влезе в кръчмата за да изпие сутришната си кана с вино.

- Заведението черпи. – изрева Куция Хо и сервира кана от най-хубавото вино на стареца.

- Хм. – изказа съмнение Премъдрия.

- Ако желаете имам и печено пиле. – смирено предложи Хо.

- Хммммм. – отвърна Дърт Пън, което бе изтълкувано като съгласие.

След известно време Хо се доближи до масата и запита:

- Уважаеми, снощи от дома Ви дочухме някакви неясни звуци.

- А, да. – измърмори Пън и посочи празната си кана. – Някакъв младеж бе решил да разгледа великата скулптура на Лудия Вей.

- О, Боже … – изстена Хо.

- Ти нали беше приел исляма?

- Върнах се в лоното на католицизма. – изстена Хо.

- Ама нали беше православен?

- Все още ми е трудно да направя окончателен избор. Наистина ли някой е пожелал да разгледа онова ужасно нещо, което е най-жестоката машина за изтезания, която ти беше закачил на тавана си?

- Произведение на изкуството. – поправи грешката на невежия си съселянин Пън – И при това не си е направил труда да запали фенера.

- А защо, о Велики, бяхте заковали прозорците?

- За да не ми избяга котката.

Куцият Хо се замисли. Не си спомняше някога Дърт Пън да бе имал котка.

* * *

Два дни по-късно На Хал Че и Дърт Пън стояха в кръчмата. Пън медитираше върху великия коан: „Как да не си платя сметката”, а малчуганът пишеше нещо и се мръщеше.

- Колко изкарахме? – наруши мълчанието Мъдрецът.

- Осем връзки медни монети, едно сребърно кюлче, пет пресни яйца, едно печено пиле и три големи делви с вино.

- Добави още две връзки медни монети за да ни излезе сметката. – каза Пън и отпи от каната. – Слушай, Че. Скоро е празникът на разцъфналите сливови дръвчета. Какво ще кажеш ако отидеш пред пещерата където се крие Кървавият Хан. Позабавлявай се наоколо. Гарантирам, че до три дни ще е тук с цялата си шайка.

Малкият палавник изгледа Премъдрия с поглед, с който се гледа някой, който окончателно е загубил ума си и е решил да спомене нещо за бащата на Великия инквизитор на публично място.

- Ама …

- Виж. Помниш ли какво се случи миналата година, в градинката до разрушения храм?

- Да, Велики учителю.

- От тази работа можем да изкараме доста. Ако оная циция Великият Инквизитор реши да заложи, ще има с какво да посрещнем празника. Ако се включи и Нефритова съблазън ще устроим празненство.

На Хал Че получи велико прозрение и си удари звучна плесница.