Основни принципи

Дърт Пън медитираше в кръчмата на едноокия Вон пред кана с вино. Необхватната му, ментална енергия се бе съсредоточила върху основния въпрос на мирозданието, свързан с консумацията.

В този момент Съдбата реши да хвърли заровете на живота.

Пред кръчмата се чу врява. Някакво куче излая злобно. Една жена прокълна някого.  Някой изрече непристойни думи, които едва ли би споменал в храма на Отвъдното проникновение.

След цялата прелюдия, отклонила за миг вниманието на Премъдрия от разрешаването на проблема за заплащане на изпитотот в кръчмата влезе Кух Че Реп влачейки за ухото На Хал Че.

Без да поиска разрешение той седна на масата срещу вечния си опонент. Дърт Пън предвидливо придърпа каната към себе си отправяйки взор към проядения от дървояди таван.

- В каната има още вино. - констатира злобно Кух Че Реп, като не преставаше да държи На Хал Че за ухото. Думите му прозвучаха като начало на коан.

- Няма. - излъга Дърт Пън, но това нямаше значение поради относителния характер на произтичащото.

- Има. - продължи стоически да упорства поддръжника на ирационалния дзен.

Дърт Пън надигна каната и изпразни съдържанието й на един дъх.

- Сега вече няма.

- Така е, но това не би следвало да ти попречи да ме почерпиш.

- Добре, но защо влачиш този с теб?

- За да получи добро възпитание.

- Аха. - каза замислено Дърт Пън. - Все пак ми се стори, че когато влизахте в кръчмата чух подрънкване на връзка медни монети?

- Нали някой ще трябва да плати сметката. - изрече доволно Кух Че Реп, пускайки ухото на На Хал Че.

Момчето погледна злобно двамата старци, които се взираха в кесията му твърде изпитателно.

- Ама защо точно аз? - запита младият ученик.

- Защото, когато става въпрос за заплащане на изпитото всички философски школи достигат до един извод. - заключи доволно Кух Че Реп.

Думите му бяха подкрепени с одобрително кимване от страна на Пън.