Дърт Пън съсредоточено се опитваше да уцели с камък една гарга. Гаргата пощеше перушината си и не отдаваше никакво значение на благородното начинание на стареца.
- Учителю, учителю ...
На Хал Че тичаше, размахвайки в дясната си ръка мекица.
Дърт Пън прекрати заниманията си и се обърна с тежка въздишка. Гаргата присви дясното си око и насочи цялото си внимание към източника на отчаяния зов.
- Да не би леля Чу, да е решила да ме покани на обяд? - запита Пън с тайна надежда.
- Не. Научих велика мъдрост.
- Аха. - каза Пън с нескривано съмнение. - И каква е тя?
- Че в царството на слепите едноокия е цар.
- Научил си пълна глупост. В царството на слепите едноокият е прокълнат защото и последният слепец знае какъв цвят има вятъра, а едноокият - не.
На Хал Че се замисли. Отхапа от мекицата, наведе се към земята взе един камък и го хвърли по гаргата, която с интерес следеше диалога от близкия клон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар