За справедливостта

(Из "Записки от градината)

Дърт Пън се наведе над лехата с намерение да прекопае пръстта след последните дъждове. Разположил се удобно върху крехките листа Охлювът щастливо похапваше независимо непосредствената заплаха.

- Ти защо ядеш? - изрева Премъдрият.

Без да прекъсва заниманието си и без подобаващи признаци на разкаяние гадината отвърна:

- Защото е вкусно, а и имам нужди.

- Неприлично е да се говори с пълна уста, а и не си ти този, който се грижи за посевите. - Пън с мъка успяваше да намери подходящите думи, без да наруши добрия тон.

Охлювът се почеса по корема и погледна с едно око към плешивата глава на стареца.

- Мисля, че не си прав. Спомняш ли си какво направи финансовият министър Кан след голямото наводнение?

- Тази малка змия обеща да освободи селото ни от данъци за две години, за да може да оцелеем някак.

- И какво точно се случи?

- Прибра две трети от реколтата. Изядоха всичко по време на официална вечеря в чест на варварите от Запад, които евентуално биха ни донесли благоденствие.

- А той да ти е прекопавал марулите? - Охлювът се протегна с нескрито задоволство.

- Не.

- Да, но ги изядоха, нали?

- Изядоха ги.

- А областният управител, Сун.

- Този, които ми взе кокошката?

- Същият. Бе изпечена с гъби и поднесена на банкета, организиран в чест на покълването на трите стръка бамбук зад забравеното, нощно цукало на старата му леля. Според мен си беше чисто безобразие. Кокошката снасяше по едно яйце на ден, а леля му имаше отвратителен характер.

- Така е. - съгласи се старецът.

- Е, виждаш ли. Обвиняваш мен, при това искаш да ме удариш с търмъка, а на тях нищо не каза. С какво аз съм по-лош? Сега ме извини, но мисля да се оттегля да поспя.

Дърт Пън получи прозрение. Това паметно събитие бе съпроводено от яростен вой към нещо твърде неопределено, за да бъде разбрано.

Бележки:

Според изследователи на записките на На Хал Че, някои от постъпките на Пън са били проява на добре обмислена стратегия.
Ден преди марулите му да бъдат реквизирани от данъчните служители лехите са били поръсени със смес от пепел, стрита дървесна гъба и син камък. Според експерти, този акт едва ли е целял подобряване на вкусовите качества на зеленчуците.
В на това може да се посочи, записаното в дворцовите архиви, от онова време:

" ... И след като вкусиха от прекрасната салата, пратениците на варварите получиха такова стомашно разтройство, че и до днес лъха смрад от алеята с кипариси. "

Понякога е трудно да достигнеш до определена цел, когато си преследван от неотложна необходимост.
В един от ръкописите на млад последовател на Съ Ма Циен, може да открием следния пасаж:

" .. Ако се вярва на втората съпруга на управителя Сун, причината за скоропостижната му смърт би следвало да се търси в това, че кокошката, която изяли двамата с Лакомия Му, е била болна от синя пъпка. Това обаче по никакъв начин не обяснява последвалата кончина на двете му други съпруги, както и близките отношение на госпожата с началника на стражниците, наричан Дългото Копие. Според очевидци, Лакомият Му е доживял дълбока старост."