За педагогиката

На Хал Че си стоеше кротко на един камък и се наслаждаваше на необезпокояваното си съществувание.

В доказателство на тезата, че никое блаженство не е вечно зад оградата се показа една рошава глава.

- Ти какво правиш, а? - запита Дърт Пън.

- Нищо. - отговори момчето.

- Да правиш нищо е трудно, защото никога не знаеш кога точно ще свърши. - постулира Великият Мъдрец след като с неочаквана бързина прескочи оградата.

- Това са глупости. Мама ми каза, че с философска мъдрост няма да се нахраня и ме посъветва да се навъртам покрай Хан ковача, та дано поне прихвана занаят.

- Да, бе. Най-много някой шамар да прихванеш. А и майка ти допуска основна грешка.

- Защо?

- Виж сега, това в ръката ти случайно да е сочна круша, която си откраднал от градината на скъперника Лиу? - запита Дърт Пън като лакомо се облиза.

- Така е. - отговори На Хал Че, като за всеки случай стисна крушата малко по-здраво.

- Аха. Значи изхождайки от тезата, че всичко е едно неразривно цяло следва, че крушата на Лиу е част от теб, нали.

- Да.

- Добре. По тази логика тя е била част от теб и по времето когато е била на дървото.

- Така се получава. - отвърна хлапето, като лицето му доби объркано изражение.

- Следовател но, ако аз взема тази сочна круша тя ще продължава да бъде част от теб, което незабавно ще проверим.

Старецът с ловко движение измъкна крушата от ръцете на На Хал Че.

- Но ... да продължим урока. Тъй като двамата с теб сме едно цяло би следвало, че ако аз изям тази сочна круша ти ще се заситиш.

След последните думи Дърт Пън погълнал крушата на три хапки и доволно облиза лепкавия сок от пръстите си.

- Разбра ли сега каква е ползата от изучаването на философия?

- Не.

- Имаш ли друга круша?

- Имам.

- Добре. Значи и другата круша се е намирала в градината на Лиу ...

* * *

След половин час На Хал Че вече не беше толкова щастлив, а Дърт Пън толкова гладен.

- Разбра ли каква е ползата от изучаването на философия?

- Разбрах.

- Добре. Аз ще прескоча до кръчмата, защото ожаднях от толкова нагледни примери.

Няколко минути след като Дърт Пън се отдалечи с достойнство над оградата се показа премъдрият образ на Кух Че Реп.

- Защо си толкова сърдит?

На Хал Че разказа за педагогическия подход на Пън.

Разказът не бе приключил напълно, когато Кух Че Реп се отзова от другата страна на оградата.

Когато се стигна до момента, в който Пън изяжда и последната круша, върху врата на хлапето се стовари костеливата ръка на стария учител.

- Ама защо? - запита обърканото На Хал Че.

- А ти как мислиш? Аз също обичам круши.