Проповеди

За справедливостта

2010-07-08T00:55:00.004-06:00

(Из "Записки от градината)

Дърт Пън се наведе над лехата с намерение да прекопае пръстта след последните дъждове. Разположил се удобно върху крехките листа Охлювът щастливо похапваше независимо непосредствената заплаха.

- Ти защо ядеш? - изрева Премъдрият.

Без да прекъсва заниманието си и без подобаващи признаци на разкаяние гадината отвърна:

- Защото е вкусно, а и имам нужди.

- Неприлично е да се говори с пълна уста, а и не си ти този, който се грижи за посевите. - Пън с мъка успяваше да намери подходящите думи, без да наруши добрия тон.

Охлювът се почеса по корема и погледна с едно око към плешивата глава на стареца.

- Мисля, че не си прав. Спомняш ли си какво направи финансовият министър Кан след голямото наводнение?

- Тази малка змия обеща да освободи селото ни от данъци за две години, за да може да оцелеем някак.

- И какво точно се случи?

- Прибра две трети от реколтата. Изядоха всичко по време на официална вечеря в чест на варварите от Запад, които евентуално биха ни донесли благоденствие.

- А той да ти е прекопавал марулите? - Охлювът се протегна с нескрито задоволство.

- Не.

- Да, но ги изядоха, нали?

- Изядоха ги.

- А областният управител, Сун.

- Този, които ми взе кокошката?

- Същият. Бе изпечена с гъби и поднесена на банкета, организиран в чест на покълването на трите стръка бамбук зад забравеното, нощно цукало на старата му леля. Според мен си беше чисто безобразие. Кокошката снасяше по едно яйце на ден, а леля му имаше отвратителен характер.

- Така е. - съгласи се старецът.

- Е, виждаш ли. Обвиняваш мен, при това искаш да ме удариш с търмъка, а на тях нищо не каза. С какво аз съм по-лош? Сега ме извини, но мисля да се оттегля да поспя.

Дърт Пън получи прозрение. Това паметно събитие бе съпроводено от яростен вой към нещо твърде неопределено, за да бъде разбрано.

Бележки:

Според изследователи на записките на На Хал Че, някои от постъпките на Пън са били проява на добре обмислена стратегия.
Ден преди марулите му да бъдат реквизирани от данъчните служители лехите са били поръсени със смес от пепел, стрита дървесна гъба и син камък. Според експерти, този акт едва ли е целял подобряване на вкусовите качества на зеленчуците.
В на това може да се посочи, записаното в дворцовите архиви, от онова време:

" ... И след като вкусиха от прекрасната салата, пратениците на варварите получиха такова стомашно разтройство, че и до днес лъха смрад от алеята с кипариси. "

Понякога е трудно да достигнеш до определена цел, когато си преследван от неотложна необходимост.
В един от ръкописите на млад последовател на Съ Ма Циен, може да открием следния пасаж:

" .. Ако се вярва на втората съпруга на управителя Сун, причината за скоропостижната му смърт би следвало да се търси в това, че кокошката, която изяли двамата с Лакомия Му, е била болна от синя пъпка. Това обаче по никакъв начин не обяснява последвалата кончина на двете му други съпруги, както и близките отношение на госпожата с началника на стражниците, наричан Дългото Копие. Според очевидци, Лакомият Му е доживял дълбока старост."

Тримата майстори

2010-07-06T01:04:00.009-06:00

Трети ден подред На Хал Че излизаше на площада Нагорно Нанадолнище и ревеше с цяло гърло:

- Няма по-велик от учителя Дърт Пън. Няма по мъдър от него.

Както и всичко друго в Поднебесната този зловреден слух бързо достигна до всички нейни краища. Мнозина бяха подразнени от подобно безочливо твърдение. В най-голяма степен това се отнасяше за тримата велики майстори Юмрук Като Скала, Железния Крак и Черната Лисица. През една тъмна нощ тримата решиха да сложат край на това безобразие.

Първи пристигна в селото Юмрук Като Скала. Без да му мисли много се отправи направо към селската кръчма, където беше най-вероятно да намери Пън.
Кръчмата беше празна. Зад една от масите стоеше хилаво старче. Устата му бе отворена и от нея течеше слюнка. Пред него на масата имаше изящна кана за вино. Старчето погледна новодошлия с широкоотворени очи, посочи каната с вино, посочи и гърлото си, примлясна и изрече:

- Грхххххххх …

- Какво искаш бе, Пенсийо. – заплашително изрева Великият боец и жадно впери поглед в каната. По онова време в Империята никой не беше и чувал за пенсиониране.

Старецът също се вторачи в каната, примлясна още веднъж, премига два пъти с очи, посочи я отново и отново посочи гърлото си. В погледа му се четеше жажда.

- Как ли не. – изрече ехидно Юмрук Като Скала и изпи съдържанието на каната на един дъх.

В следващият момент от кръчмата се чу рев, от който кокошките престанаха да снасят яйца повече от месец. Куцият Хо, влетя през вратата за да провери дали Великият глиган Му не е слязъл от небето в кухнята му.

- Какво се случи? – запита уплашен кръчмаря.

- Нищо особено. Един младеж изпи лекарството за уши на Глухата Ха. – каза Дърт Пън, като премига невинно.

- Велики Ли … – едва успя да промълви Хо.

- Ти откога си даоист? И какво толкова се е случило? Да не го е прибрал при себе си? Даоисткият ад е забележетелно място. Мисля, че там му е мястото.

- Шинтоист съм. А ти защо не му каза?

- Бях се задавил с рибя кост. – отвърна Премъдрият и въздъхна тежко.

Куцият Хо никога не беше виждал Пън да яде риба. На масата пред него се търкаляше само празната кана.

- Пън, помниш ли онези две връзки медни монети, които ми дължиш?

- Да, но споменът е неприятен.

- Забрави за тях. Приеми, че съм те почерпил.

- И за какво? – недоверчиво попита старчето.

- Братовчетка ми роди близнаци.

Дърт Пън се замисли. Доколкото си спомняше същата братовчедка имаше трима внуци, които гонеха момите.

* * *

Втори в Надолно Нанагорнище се появи Железният Крак. Той беше мъдър и винаги избираше най-добрия път за да осъществи набелязаната цел. Дърт Пън копаеше в някаква градинка. Край камената ограда някакъв идиот беше изсипал камари прясна, оборска тор. Имаше само една малка пътечка. Железния Крак прецени, че момента е подходящ да извие врата на дъртото копеле. Засили се и ….

В селото се чу рев от който две котки пометнаха.

Малко по-късно Дърт Пън влезе в кръчмата.

- Пън, май чух някакъв шум от твоята градинка. – тихо изрече Куция Хо, като се опита да скрие треперещите си ръце.

- А, да. Нали си спомняш как преди няколко дни някой прошепна на Алчния Вен, че до оградата в моята градина има заровено съкровище.

- Да. И той изкопа десет стъпки дупка за една нощ.

- Така е. И си забрави търнокопа на дъното. – кротко добави Премъдрия.

- Е, и?

- Някакъв младеж случайно падна в нея. – изрече Пън, като невинно сведе очи.

- Велики Буда.

- Ти си конфуцианец.

- Така е, но защо ти бяха тези две каруци тор?

- Ще садя картофи.

- Пън, ние още не сме открили Америка.

- Забравих. От склерозата ще да е.

- Искаш ли да те почерпя една голяма кана хубаво вино? – плахо запита Хо.

- Две?! Ама какъв е поводът.

- Деверът ми от Кантон се ожени.

Дърт Пън се замисли. Миналото лято Куция Хо отсъства три дни. Беше на погребение на девера си.

* * *

Черната Лисица бе дете на сенките. Мракът беше неговата среда, а за стореното от него се носеха легенди в най-зловещите квартали на Столицата. Цяла седмица той внимателно наблюдава какво прави проклетият старец. През една тъмна нощ се доближи до колибата на Премъдрия със съвсем сериозните намерения да му пререже гърлото. За негово учудване всички прозорци без един бяха заковани с дъски. За Лисицата не бе проблем да се промъкне тихо през него. Направи три стъпки и ...

Среднощната тишина на селото бе нарушена от вик, от който млякото във виметата на кравите се прокисна.

На другата сутрин Дърт Пък влезе в кръчмата за да изпие сутришната си кана с вино.

- Заведението черпи. – изрева Куция Хо и сервира кана от най-хубавото вино на стареца.

- Хм. – изказа съмнение Премъдрия.

- Ако желаете имам и печено пиле. – смирено предложи Хо.

- Хммммм. – отвърна Дърт Пън, което бе изтълкувано като съгласие.

След известно време Хо се доближи до масата и запита:

- Уважаеми, снощи от дома Ви дочухме някакви неясни звуци.

- А, да. – измърмори Пън и посочи празната си кана. – Някакъв младеж бе решил да разгледа великата скулптура на Лудия Вей.

- О, Боже … – изстена Хо.

- Ти нали беше приел исляма?

- Върнах се в лоното на католицизма. – изстена Хо.

- Ама нали беше православен?

- Все още ми е трудно да направя окончателен избор. Наистина ли някой е пожелал да разгледа онова ужасно нещо, което е най-жестоката машина за изтезания, която ти беше закачил на тавана си?

- Произведение на изкуството. – поправи грешката на невежия си съселянин Пън – И при това не си е направил труда да запали фенера.

- А защо, о Велики, бяхте заковали прозорците?

- За да не ми избяга котката.

Куцият Хо се замисли. Не си спомняше някога Дърт Пън да бе имал котка.

* * *

Два дни по-късно На Хал Че и Дърт Пън стояха в кръчмата. Пън медитираше върху великия коан: „Как да не си платя сметката”, а малчуганът пишеше нещо и се мръщеше.

- Колко изкарахме? – наруши мълчанието Мъдрецът.

- Осем връзки медни монети, едно сребърно кюлче, пет пресни яйца, едно печено пиле и три големи делви с вино.

- Добави още две връзки медни монети за да ни излезе сметката. – каза Пън и отпи от каната. – Слушай, Че. Скоро е празникът на разцъфналите сливови дръвчета. Какво ще кажеш ако отидеш пред пещерата където се крие Кървавият Хан. Позабавлявай се наоколо. Гарантирам, че до три дни ще е тук с цялата си шайка.

Малкият палавник изгледа Премъдрия с поглед, с който се гледа някой, който окончателно е загубил ума си и е решил да спомене нещо за бащата на Великия инквизитор на публично място.

- Ама …

- Виж. Помниш ли какво се случи миналата година, в градинката до разрушения храм?

- Да, Велики учителю.

- От тази работа можем да изкараме доста. Ако оная циция Великият Инквизитор реши да заложи, ще има с какво да посрещнем празника. Ако се включи и Нефритова съблазън ще устроим празненство.

На Хал Че получи велико прозрение и си удари звучна плесница.

Из "Диалози"

2010-07-05T02:52:00.003-06:00

Дърт Пън съсредоточено се опитваше да уцели с камък една гарга. Гаргата пощеше перушината си и не отдаваше никакво значение на благородното начинание на стареца.

- Учителю, учителю ...

На Хал Че тичаше, размахвайки в дясната си ръка мекица.

Дърт Пън прекрати заниманията си и се обърна с тежка въздишка. Гаргата присви дясното си око и насочи цялото си внимание към източника на отчаяния зов.

- Да не би леля Чу, да е решила да ме покани на обяд? - запита Пън с тайна надежда.

- Не. Научих велика мъдрост.

- Аха. - каза Пън с нескривано съмнение. - И каква е тя?

- Че в царството на слепите едноокия е цар.

- Научил си пълна глупост. В царството на слепите едноокият е прокълнат защото и последният слепец знае какъв цвят има вятъра, а едноокият - не.

На Хал Че се замисли. Отхапа от мекицата, наведе се към земята взе един камък и го хвърли по гаргата, която с интерес следеше диалога от близкия клон.

Из "Диалози"

2010-07-05T02:41:00.001-06:00

Над селото се бе извила невиждана буря. Светкавици раздираха небето. Вятърът се опитваше да изкубне и последната сламка от покривите. Дъждът се изливаше като от издънена кофа.

Безразличен към произтичащото Дърт Пън тичаше към малкото езеро зад хълма. Когато достигна до брега се взря във водата и изрече дълбокомислено:

- Ъх.

На другия ден лъчите на слънцето кротко обгръщаха нежната зеленина на пробудената природа. Някъде пееше славей.

Дърт Пън и На Хал Че стояха на брега на и се взираха във водата.

- Виждаш ли, - поде Премъдрият, като въздъхна тежко. - Снощи повърхността на езерото бе бурна. Тинята от дъното се бе издигнала и размътила водата. Всичко изглеждаше грозно и кално. Днес няма вятър и всичко е спокойно. Тинята е там където би трябвало да бъде - на дъното. Водата е прозрачна и може да видиш дори малките камъчета, които са толкова красиви.

- Учителю, - каза Че - та нали и с хората е така.

Дърт Пън въздъхна още веднъж и за първи път погали малчугана по рошавата глава.

Из "Диалози"

2010-07-05T02:34:00.002-06:00

Дърт Пън и Кух Че Реп, стояха подпрени на тояжките си и съзерцаваха нощното небе.

- Според древните, - започна кротко Дърт Пън, - когато някой се усмихне се ражда нова звезда.

- Това прочете ли го или го чу от учителя Лян? - запита недоверчиво Кух, като не пропусна да стисне по-силно кратуната с вино.

- Не. Казах го на едно дете.

- И то ти повярва?

- Не знам. Усмихна се.

Великото изкуство

2010-07-02T09:37:00.005-06:00

Дърт Пън кротко дремеше, върху една купа слама. Спокойната му следобедна медитация бе нарушавана единствено от мухите, които кацаха върху големия му, морав нос.

- Велики Учителю, - гласът на На Хал Че наруши идилията във Вселената. - Велики Учителю, самият Непобедим Майстор на Меча Муш Муш е тук. Няма да повярвате, но вероятно ще покаже своето изкуство довечера.

- Кой? Къде? - изрече Дърт Пън, заобиколен от рояк любопитни винарки.

- Муш Муш. Тук.

- А, а, а, а ...

Лявото око на Великия Мъдрец се присви, което накара На Хал Че да направи крачка назад.

- И къде е отседнал този нехранимайко?

- В кръчмата на Вон.

- А, а, а, а ...

Двете очи на стареца се присвиха, а малкия пакостник направи още една крачка.

- Та на коя маса казваш, че е седнал този Мушморок?

- На масата в дъното, където сядате двамата с Кух Че Реп.

- А, а, а, а ...

Последните звуци прозвучаха като рев на разярена пума, каквато никой, никога не беше виждал по тези географски ширини. Дърт Пън се изправи с невиждана пъргавина и хукна с всички сили към селската кръчма. Макар На Хал Че да се славеше като ненадминат специалист по прибиране на плодове от чужди градини, което изискваше развитие на съответни способности, с мъка успяваше да догони стареца.

Пред кръчмата цареше оживление. Учениците на Непобедимия Муш Муш стояха пред входа изправени като бронзови статуи и се опитваха да изглеждат страшни. Млади девойки ги обикаляха свели погледи и се хихикаха загадъчно. Старци спореха за нещо, а децата ги гледаха с широко отворени очи и подръпваха смелите бойци за пешовете.

Без ни най-малко да се впечатли от тази страховита гледка Дърт Пън влетя в кръчмата като разбута стената от безстрашни войни. Водено от безмерното си любопитство На Хал Че влетя след него, без да се замисля за последствията.

Стария Вон се беше скрил зад тезгяха и не смееше да надигне глава. Муш Муш стоеше в ъгъла вперил поглед във вратата. Пред него имаше паница супа заобиколена от група мухи, които преглъщаха гладно. Без да поиска разрешение Дърт Пън се стовари върху пейката от другата страна на масата и впи изгарящ поглед в очите на Великия Боец.

Муш Муш взе пръчиците за хранене и с каменно изражение на лицето той хвана една от мухите, които щъкаха безцелно по мръсните дъски на масата. С движение невидимо за окото той я пусна за миг, като в следващият успя да откъсне двете й крилца. Осакатеното насекомо тупна със злобно жужене на пода.

Лицето на Дърт Пън премина през последователност от метаморфози. Първо почервеня, после позеленя, а след това доби мъртвешко бяло изражение. На Хал Че инстинктивно потърка врата си.

В следващият момент Великият Мъдрец хвана една муха, с пръчиците, които Муш Муш предизвикателно беше оставил пред него. Внимателно допря мухата до повърхността на супата. Нещастната гадинка, определено реши, че това е нещо като предсмъртна вечеря и шумно засърба. След като очите и добиха мазно изражение от изяденото Дърт Пън внимателно я върна на масата.

Това, което последва остана пълна загадка за Ха Хал Че.

Муш Муш скочи като попарен от мястото си. Стовари се в нозете на Великия Учител и започна толкова усърдно да удря челото си в каменният под, че направи лека вдлъбнатина. Дърт Пън се усмихна благо и поръча най-голямата кана вино, която имаше Вон, за да накваси гърлото си пресъхнало от толкова много думи.

Вечерта нямаше демонстрация на бойни умения (което много натъжи селските момчета), но Дърт Пън направи такива фокуси, че те говориха за това цял месец. Муш Муш танцува с всички девойки от селото, което остави във всяка една от тях спомен за цяла година, а малкото На Хал Че не мигна цяла нощ не защото двама мъже пееха неприлично високо в кръчмата "Край реката се разхожда момче с дупе като праскова", а защото бе изгаряно от любопитство.

Когато слънцето изгря малчугана се запъти към мястото за сутрешни занимания на Кух Че Реп, известно в Поднебесната като баничарницата на Хо. Всички знаеха, че мъдрият мъж обичаше да похапва там топли банички със скакалци.

- Учителю, разтълкувайте ми това, което се случи. - помоли малкият палавник, след което разказа всичко за събитията от изминалия ден.

- Нищо особено. Дърт Пън е провел поредния си урок. Муш Муш е наранил живо същество за да демонстрира уменията си, а нашият общ приятел просто го е нахранил. Искаш ли баничка?

Основни принципи

2010-07-02T07:21:00.002-06:00

Дърт Пън медитираше в кръчмата на едноокия Вон пред кана с вино. Необхватната му, ментална енергия се бе съсредоточила върху основния въпрос на мирозданието, свързан с консумацията.

В този момент Съдбата реши да хвърли заровете на живота.

Пред кръчмата се чу врява. Някакво куче излая злобно. Една жена прокълна някого. Някой изрече непристойни думи, които едва ли би споменал в храма на Отвъдното проникновение.

След цялата прелюдия, отклонила за миг вниманието на Премъдрия от разрешаването на проблема за заплащане на изпитотот в кръчмата влезе Кух Че Реп влачейки за ухото На Хал Че.

Без да поиска разрешение той седна на масата срещу вечния си опонент. Дърт Пън предвидливо придърпа каната към себе си отправяйки взор към проядения от дървояди таван.

- В каната има още вино. - констатира злобно Кух Че Реп, като не преставаше да държи На Хал Че за ухото. Думите му прозвучаха като начало на коан.

- Няма. - излъга Дърт Пън, но това нямаше значение поради относителния характер на произтичащото.

- Има. - продължи стоически да упорства поддръжника на ирационалния дзен.

Дърт Пън надигна каната и изпразни съдържанието й на един дъх.

- Сега вече няма.

- Така е, но това не би следвало да ти попречи да ме почерпиш.

- Добре, но защо влачиш този с теб?

- За да получи добро възпитание.

- Аха. - каза замислено Дърт Пън. - Все пак ми се стори, че когато влизахте в кръчмата чух подрънкване на връзка медни монети?

- Нали някой ще трябва да плати сметката. - изрече доволно Кух Че Реп, пускайки ухото на На Хал Че.

Момчето погледна злобно двамата старци, които се взираха в кесията му твърде изпитателно.

- Ама защо точно аз? - запита младият ученик.

- Защото, когато става въпрос за заплащане на изпитото всички философски школи достигат до един извод. - заключи доволно Кух Че Реп.

Думите му бяха подкрепени с одобрително кимване от страна на Пън.

За педагогиката

2010-07-02T07:13:00.004-06:00

На Хал Че си стоеше кротко на един камък и се наслаждаваше на необезпокояваното си съществувание.

В доказателство на тезата, че никое блаженство не е вечно зад оградата се показа една рошава глава.

- Ти какво правиш, а? - запита Дърт Пън.

- Нищо. - отговори момчето.

- Да правиш нищо е трудно, защото никога не знаеш кога точно ще свърши. - постулира Великият Мъдрец след като с неочаквана бързина прескочи оградата.

- Това са глупости. Мама ми каза, че с философска мъдрост няма да се нахраня и ме посъветва да се навъртам покрай Хан ковача, та дано поне прихвана занаят.

- Да, бе. Най-много някой шамар да прихванеш. А и майка ти допуска основна грешка.

- Защо?

- Виж сега, това в ръката ти случайно да е сочна круша, която си откраднал от градината на скъперника Лиу? - запита Дърт Пън като лакомо се облиза.

- Така е. - отговори На Хал Че, като за всеки случай стисна крушата малко по-здраво.

- Аха. Значи изхождайки от тезата, че всичко е едно неразривно цяло следва, че крушата на Лиу е част от теб, нали.

- Да.

- Добре. По тази логика тя е била част от теб и по времето когато е била на дървото.

- Така се получава. - отвърна хлапето, като лицето му доби объркано изражение.

- Следовател но, ако аз взема тази сочна круша тя ще продължава да бъде част от теб, което незабавно ще проверим.

Старецът с ловко движение измъкна крушата от ръцете на На Хал Че.

- Но ... да продължим урока. Тъй като двамата с теб сме едно цяло би следвало, че ако аз изям тази сочна круша ти ще се заситиш.

След последните думи Дърт Пън погълнал крушата на три хапки и доволно облиза лепкавия сок от пръстите си.

- Разбра ли сега каква е ползата от изучаването на философия?

- Не.

- Имаш ли друга круша?

- Имам.

- Добре. Значи и другата круша се е намирала в градината на Лиу ...

* * *

След половин час На Хал Че вече не беше толкова щастлив, а Дърт Пън толкова гладен.

- Разбра ли каква е ползата от изучаването на философия?

- Разбрах.

- Добре. Аз ще прескоча до кръчмата, защото ожаднях от толкова нагледни примери.

Няколко минути след като Дърт Пън се отдалечи с достойнство над оградата се показа премъдрият образ на Кух Че Реп.

- Защо си толкова сърдит?

На Хал Че разказа за педагогическия подход на Пън.

Разказът не бе приключил напълно, когато Кух Че Реп се отзова от другата страна на оградата.

Когато се стигна до момента, в който Пън изяжда и последната круша, върху врата на хлапето се стовари костеливата ръка на стария учител.

- Ама защо? - запита обърканото На Хал Че.

- А ти как мислиш? Аз също обичам круши.

За очевидното

2010-07-02T06:47:00.005-06:00

Дърт Пън се отдал на медитация на върха на Планината Меру.

Когато слязъл от там хората започнали да го разпитват какво е научил.

Той се почесвал по плешивото теме и отговарял просто:

- Когато времето е ясно и няма облаци, може да виждаш доста надалеч.

Информация, за тези крайно радикални възгледи, достигнала до самия Император, който разпоредил Дърт Пън да бъде незабавно наказан. Преди да бъде заключен пазачите му хвърлили един здрав пердах, защото им развалил следобедната игра на ма-джонг.

След като излязъл от затвора Дърт Пън срещнал На Хал Че, което му задало следния въпрос:

- Какво научи в затвора?

Премъдрият погледнал към синьото небе и отвърнал:

- Трудно е да видиш кой знае какво, когато си зад решетките.

На Хал Че се замислило над казаното от стареца, но след като не успяло да формулира следващия си въпрос изрекло велик коан:

- Защо не ме почерпиш една супа?

Двамата кротко се отправили към близката гостилница, без да забелязват преминаващите покрай тях минувачи.